По идея на Candysays и по примера на всички приказни герои :))

За мен приказките винаги са били начин на живот...като малка обожавах да си мечтая да съм на мястото на някои герои и си представях какво бих направила ако съм на техно място...Но тук няма да ви разказвам за тези мои фантазии, а ще ви се разкажа, чрез 2-ма мой любими герои :))

"Славеят и розата" - Приказка на Оскар Уайлд...кой е той ли?! Мисля, че няма нужда да ви казвам ;)))
Той е един от авторите, който са ме впечатлили до такава степен, че съм изплакала много детски сълзи по неговите герои...Но наскоро ми се наложи да си припомня много детски автори (уча педагогика) и "Славеят и розата" беше една от приказките в които видях себеси..видях се и заплаках като дете...Защо ли?! 

Защото Славеят пее за Любовта нощ след нощ  и търси хора, който вярват в Нея, така както той вярва: 
"Ето най-после един истински влюбен – каза славеят. – Нощ след нощ съм пял за него макар и да не го познавах; нощ след нощ съм разказвал за него на звездите и сега го виждам. Косата му е тънна като зюмбюлов цвят, а устните му са червени като розата, която желае; но от мъка лицето му е станало бледо като слонова кост и скръбта е сложила свля печат на челото му."
А бедния студент копнее да бъде със своята любима и знае "цената" на нейната ЛЮБОВ! Ако той и подари 1 червена роза тя ще бъде с него и ще танцуват до зори... 
" Това безспорно е истински влюбен – каза славеят. – Това, за което аз пея, той изстрадва; което е радост за мен, за него е мъка. Наистина любовта е чудно нещо. Тя е по-драгоценна от изумрудите и по-скъпа от хубавите опали. Човек не може да я получи срещу гранати, нито я излагат за продан на пазара. Тя не може да се купи от търговците, нито да се отмери във везни срещу злато."
Тогава Славеят започва да моли розата да му даде 1 червена роза, а той ще и изпее най-красивата си песен, но цената на розата е твърде висока...цената на розата е ЖИВОТЪТ на Славея...и въпреки това, той не се поколебава да жертва живота си за ЛЮБОВТА, като единственото нещо, което прави преди саможертвата си е да изпее на прозореца на студента една"песен", с която му казва:
 "Бъди щастлив! – просикна се славеят. – Бъди шастлив! Ти ще получиш твоята червена роза. Аз ще я създам от музика и линна светлина и ще я обагря с кръвта на собственото си сътце. Единственото, което искам от тебе в замяна, е да бъдеш верен в любовта, защото любовта е по-мъдра от философията, при все че философията е мъдра, и по-могъща от властта, при все че властта е могъща. Пламеноцветни са нейните крила и цвета на пламък има снагата й. Устните й са сладки като мед, а дъхът й е катодъх на тамян."
Но когато той свърши песента си, студентът стана и извади бележник и оловен молив от джоба.
- Има форма – каза си той, докато се връщаше през горичката, - това не може да му се отрече; но има ли чувство? Боя се че няма. Всъщност той е като повечето хора на изкуството: целият е изтъкан от стил, но без всякаква искреност. Не би се пожертвал за някой друг. Той мисли само за музика, а всички знаят, че изкуството е себелюбиво. И все пак трябва да се признае, че ума красиви нотки в глада му. Колко жалко, че не означават нищо, нито има от тях някаква практическа полза! – И той влезе в своята стая, легна на тесния си одър, замисли се за любовта и след малко заспа.
А когато луната изгря на небето, славеят отлетя при розовия храст и опря гърди на един шип. Цяла нощ той пя с гърди, опрени на шипа, и студената кристална луна се наведе надолу и се заслуша. Цяла нощ той пя  и шипът се забиваше все по-дълбоко и по-дълбоко в гърдите му, и кръвта на неговия живот изтичаше от него. Пееше за раждането на любовта в сърцето на момче и момиче. И върху най-горното клонче на розовия храст разцъфтяваше великолепна роза, листче след листче, докато една песен следваше друга. Великолепната роза стана червена като изгрева в небето. Червен бе венецът от листенца и червено като рубин беше сърцето.

НО, когато студентът подари на неговата любима най-красивата и най-червената роза, роза, за чийто живот славеят даде своя собствен...дъщерята на професора(любимата на студента) каза:

 Страхувам се, че няма да отива на роклята ми – отвърна то, - пък и племеника на шамбелана ми изпрати няколко истински скъпоценни камъка, а всеки знае, че скъпоценните камъни струват много повече от цветята.

- Какво глупаво нещо е любовта! – рече студентът, когато си тръгна. – Тя не е и наполовина толкова полезна, като логикатам защото нищо не диказва, винаги разправя неща, които няма да станат, и те кара да вярваш в неща, които не са верни. Всъщност ря е съвсем непрактична, а понеже в нашия век да бъдеш практиен значи всичко, аз ще се върна към философията и ще изучавам метафизика.
И той се върна в стаята си, издърпа голяма прашна книга и седна да чете.

Това "накратко" :)) е приказката, за моето ЛЮБИМО СЛАВЕЙЧЕ!!! и именно защото той жертва живота си за най-важното нещо на света - ЛЮБОВТА...Аз го обичам!!! Въпреки неблагодарната ЛЮБИМа на студента, аз съм му благодарна...аз знам, че той го е направил, защото е видял смисъл в смъртта, за да бъде смисълът в живота на студента ИСТИНКИ! Но дори той се отказва от ЛЮБОВТА! :(( Не е ли тъжно!? Човек вярва в нещо бори се за него и когато е разочарован го отрича, защото е по-лесно, защото го боли и не иска повече да страда!!!  Аз съм това славейче, аз във всеки един момент се боря да покажа на хората около мен, че има смисъл да вярваш в ЛЮБОВТа, че тя е най-голямото богатство и парите не са от значение и знаете ли какво ми казват много хора?! А КОЙ ЩЕ ТИ ПЛАТИ СМЕТКИТЕ?! Любовта ли?! Ужасно е! В такива моменти се чувствам като Славейчето...ПОДЯВОЛИТЕ ТЪПИТЕ ПАРИ!!!Те се изкарват, който има малко мозък в главата си винаги ще си намери работа и ще изкарва пари... Защо този свят е така измамен...всеки иска ЛЮБОВ и НЕЖНОСТ,а само говори за пари... НО АЗ ЗНАМ, ЧЕ АКО АЗ ВЯРВАМ И ДРУГИ ХОРА ЩЕ ПОВЯРВАТ!!!Затова не се отказвам...

Именно затова се оприличавам и с принцеса Жасмин от "Аладин"...Тя е може да има всеки принц, който пожелае...Но тя обиква просяка АЛАДИН и се бори за любовта си...Тя търси истинска ЛЮБОВ и е готова да жертва живота си, но да остане вярна на ЛЮБОВТА!!! Тя е душевно красива, танцува божествено, обича котките(ммммм...в нейния случай Тигрите;) ) и не е материалистка... Жасмин иска свобода, иска приключения, иска ИСТИНСКА ЛЮБОВ!!! 

Ето това съм аз...Принцесата със сърце на Славей :))
Момичето, което ще остане вярно на Любовта си съм ЛЮБОВТА!!!

... сред нас! :)
Специално те поздравявам за
"Момичето, което ще остане вярно на Любовта си съм ЛЮБОВТА!!!"

radalia (ИДА)
Аз съм сред вас от много време, но се спотайвам зад прекрасните листенцата на розовия храст:))

Прекрасен пост, прекрасна приказка (помня я цялата, и отдавна я обичам и аз! също като теб... по същите причини...)

И, да, и аз съм също такова момиче- "вярно на Любовта си към ЛЮБОВТА!!!" :)*

П.С. Вече съм го доказала, и продължавам да го доказвам всеки ден... Ден след ден.

много е хубаво, когато знаеш, че не си сама в борбата със сивите хора, забравили какво е да се облечеш в цветните дрехи на ЛЮБОВТА!
Един приятел веднъж ми каза (токава бях много разочарована от Любовта и бях на крачка да нправя като младия студент)..."Ако ти загубиш вярата си в ЛЮБОВТА...тогава всичко ще се промени...ТИ ТРЯБВА ДА ВЯРВАШ! Даваш вяра ма толкова много хора! Не можеш просто така да се откажеш!" и...аз не се отказах :))

Поздравявам те за избора, и аз съм го направила за себе си преди време, и НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖА!...............
:)))*

прекрасен е, а приказката, която си избрала е една от най-красивите му наистина...
Усмивки на Славейчето, Принцесата и който и да е друг в теб :)))

...подсети ме за друга приказка - Белоснежка и Червенорозка... На Братя Грим ли беше?

Права си, че е тяхна;))
Добра памет имаш!
Отличен 6 за radalia

Май няма да порасна ...скоро ;)

По-добре недей! ;)))*

Искам винаги да запазя детето в мен...Което ми напомня на Питър Пан:)) Също много готина приказка....