Слънцето пак ме докосва нежно и ме кара да се усмихвам! Говори ми нежно, както никой не ми е говорил от много, много време...Докосва ме почти небрежно  и ме кара да се опомня...Иска от мен да съм лъчезарното момиче, което бях преди, иска от мен да дарявам РАДОСТ на хората по света и да карам хората да вярват, че винаги има надежда, че Любовта съществува, че приятелството може да устои на всичко...
ДА!Искам да внеса надежда в живота!Искам да карам хората да вярват в доброто...
НО...
самата аз съм без надежда! Къде изчезнах??! Къде загубих вярата във всичко красиво...Или някой ми я открадна?!
НЕ!НЯМА ДА ГО ПОЗВОЛЯ!
Ще си върна вярата и надеждата!
Ще продължавам да търся ЛЮБОВТА, защото светът има нужда от хора като мен! Толкова много хора по света имат нужда някой да им напомня за великата сила на Доброто, Любовта и Усмивките...
Когато има хора, които вярват в това.. тогава животът ще бъде по неустоим, по племителен и съблазнителен...за мен, за нас, за всеки човек...