Пролетта дойде и много и се радвам, дори дърветата около моя порутен блок за се раззеленили и правят приятна сянка...
НО колкото живота навън по бурно кипи, толкова по изгубена се чувствам...имам чувството, че съм забравила как се живее, че съм забравила колко съм усмихната, позитивна и щура...Сякаш някаква буря ме е прекършила и не ми дава да се изправя...А това не е типично за мен!

Както бях решила цял ден да бъда супер усмихната и позитивна и да радвам хората, да се боря с всичко негативно и тъжно...просто изведнъж изгубих смисълът!!! Знам какъв е смисълът в моя живот - ЛЮБОВТА! ДА! НО сега осъзнавам, че за да я има, аз трябва да знам какво друго искам от живота и да се боря за него! А аз се чувствам слаба. Имам чувството, че не мога да се справя! Всички ми казват, че съм с много силен характер и че ще се справя, но аз не се чувствам така... Честно казано си мисля, че просто няма да се справя с нищо и че не се справям с нищо!!!  Куца ми организацията... От къде да я взема тази организация... Как да я постигна след като цял живот не съм успяла да се организирам навреме и съм вършила всичко в последния момент! Защо съм такава... Имам интерес да уча, да се развивам, но усещам, че не го правя както трябва...струва ми се че симулирам развитие... Сдухвам се когато трябва да говоря пред много хора и да изказвам мнение, сдухвам се когато всички ме юркат за 1000 неща и накрая трябва да им покажа, че се справям... страх ме е...
Виждам хора, които са рискували всичко за да сбъднат мечтите си, за да направят бизнес, за да работят това, което искат и сега са щастливи, че са рискували... А аз..аз какво правя...Нямам смелост! Или поне в момента нямам смелост за нищо...Дори понякога си мисля, че няма да успея да зажърша, въпреки, че до момента нямам НИТО ЕДИН ВИСЯЩ ИЗПИТ!!! Всичко съм си взела, но всеки пъ имам чувството, че няма да се справя!!! :((( 
Защо от едно борбено момиче се превърнах в такава нерешителна глупачка, която не знае какво да прави със себе си и времето пред нея?!! 

КЪДЕ СЕ ИЗГУБИХ?!

О, не вярвам всичко да изглежда чак толкова отчайващо около теб!

Всички се чувстваме изгубени понякога.Важното е да се вслушаш в себе си и да правиш това,което искаш наистина.Не следвай някакви празни думи като "успялост","организираност" и т.н.

Поздрави от мен, изисква се смелост да кажеш тези неща по този начин!

Май вече съм по-добре...или поне так си мисля ДНЕС! Виждам светлинка в тунела :)))

Прочети стихотворението ми "Където ти си нужен", в Публикации на сайта ми: poeziqtextove.hit.bg Десислава Георгиева.
И просто повярвай в себе си.