Един постинг на angelus не накара да се замисля за някой неща от живота.. и понеже написах доооста дълъг кометар, в които кзаха много важни за мен неща...реших да го споделя с всички, които четат за мен в моя блог! :))

От няколко месеца насам бях потънала - буквално - в такива размисли... как преди не съм осъзнавала всъщтност колко малко неща знам за живота, имах свръхмнение за възможностите си и си мислех, че морето е до колена... И в един прекрасен момент реших, че вече съм голяма и трябва да се оправям сама, защото няма нищо сложно в това да живееш сам и да се грижиш за всичко...няма да има кой да ми се кара и да ме контролира и животът ми ще бъде невероятен купон! ДА ама НЕ! Все повече осъзнавам колко съм слаба, неориентирана, неоранизирана... имам чувството, че съм един голям балон, който всеки момент ще се пръсне и ще съм дотам! Разбира се имам подкрепата на родителите ми, но вече не мога да се върна назад! Те вече вижеят нов живот без мен и аз живея нов живот без тях...а понякога толкова ми липства някой просто да ми каже - Направи това!, Не прави така!, Кога ще се прибереш!... и всякакви такива изречения, които преди ненавиждах! Мислех, че ми ограничават свободата, но именно сега осъзнавам, колко свободна съм била и как съм знаела, че каквото и да стане, ще се прибера в къщи и ще имам едно рамо на което да поплача, ще имам с кой да споделя, ще получа съвет... Сега вече всичко трябва да правя сама! И ме е страх! Ужасно ме е страх, че в един момент просто няма да се справя! Страх ме е от непредвидените ситуации, в които обикновенно се панирам, блокирам...и просто не знам какво да правя! Страх ме е, че вече трябва да съм пораснала! Сега всъщтност осъзнах, че все още съм едно дете, което не е готово да се бори само..имам нужда някой да е до мен и да ме подкрепя! Имам нужда да не съм сама! 

Дадох си сметка, как повечето хора наистина гледат парите, колите, жените, които приличат н проститутки се кутират повече от обикновенното момиче, което е естествено, не слага 1 тон грим и не ходи обезателно с поли тип "коланче"... Не е важно, какъв човек си, а как изглеждаш, колко пари имаш, къде живееш...и т.н. и т. н. чудя се докога ще е така.. и се стряскам все повече и повече! 
Дори за децата тези неща са станали ужасни материалисти! Миналата година едно нещо ужасно ме разтърси...тъкмо започнах д работя в една детска градина като учителка по английски и още първият ден една "госпожичка" ме попита: "Мис Радост, а ти какъв телефон имаш? Моят е Samsung!" Стоях като гръмната! Детенцето -не повече от 6 годишно имаше телефон и то по-скъп от моя.. Не знам какво да кажа...повечето деца в първи клас вече са с телефони...а моя телефон, за който аз лично си изкарах парите едно лято вече е на 4 години и едва работи...абее направо не работи! 
За флирт4е.ком просто не знам какво да кажа...аз също имам профил, влизам рядко...но колкото пъти влезна все се натъквам на някакви интересни "описания" и снимчици... Аз влизам там главно за да видя дали някой приятел не ми е драснал някое писъмце..ползвам си го като поща...но не рядко ми се е случвало да ми предлагат секс с/у пари...разни 2-ки си търсели момиче, с което да се забавляват.. изобщо неща, които са ми толкова далечни, че понякога се чудя какво подяволите правя там!!!

Другото, за което напоследък често мисля е колко съм зависима от мнението на хората около мен! Въпреки, че не ми личи! Повечето хора около мен ме мислят за индивидуалистка, за човек с мнение, но аз всъщтност не съм такава. Не завися от мнението на всички- разбира се..което все пак си е постижения, защото преди исках всички да ме харесват - бях винаги усмихната, позитивна, мила, доверчива... БЯХ! Сега вече не е така! Сега вече на никого не вярвам...дори на себе си не вярвам... Знам, че ако аз не повярвам в мен и собствените си способности, никой няма да го направи и все пак... странното е, че много хора вярват в мен и ми казват, че съм много силна личност, дори са ми казвали, че ми се възхищават...Къде по дяволите виждат тези неща в мен?! Защо аз не ги виждам?! Как се случва това да се запозная с някой и след няколко часа той да ми каже, че съм страшно силна личност и че ще се справя...и че не е срещал такъв човек...Какво виждате в мен хорааа! Кажете ми! Искам и аз да го видя! Искам да повярвам! Не искам да съм толкова зависима от мението на другите, не искам да ме е страх да се боря сама... не искам да съм от тези момичета, в които виждат само хубаво тяло и не ги оценяват като личност... Някои знае ли как да го направя това?

Ето една песничка, от едно филмче, което за пореден път ме накара да вярвам, че ЛЮБОВТА не се купува! Enjoy!